Екопътеки Около София Планински туризъм

Лакатнишките скали – едно от бижутата на Искърското дефиле.

Здравейте приятели! Днес ще ви разкажем за еднодневната ни разходка до Лакатнишките скали. Сутринта потеглихме към гара Лакатник, която се намира на около 70 км от София и 27 км от Своге. На влизане в селото караме само направо и спираме на първата отбивка до метален мост, падащ се отдясно.

Преминаваме през моста, качваме се по стълби, които водят към гарата в селото. Минаваме покрай нея и вървим само направо като следваме маркировката в бяло и червено. След като стигнем до разклон с две посоки, завиваме наляво. 

Стигаме до стени, на която са сложени тези красиви детски рисунки и продължаме наляво по въжения мост.

Когато го прекосим, излизаме до едно заведение, до което започва и екопътеката. В началото набираме височина, пътят е леко стръмен, но има изградени парапети, които улесняват изкачването. След 10-ина минути стигаме до дървена беседка, където се намира и пещерата Темна дупка.

Представлява лабиринт от галерии, езера, подземни реки и др. Тя е една от дългите пещери в България (около 7 километра). В никакъв случай не я посещавайте без опитен водач, тъй като не е адаптирана за туристи.

Ние бяхме без водач. Затова направихме снимки само отвън и продължихме по пътя към Паметника на Септемврийците, който се намира на върха на скалите.

Пътеката криволичеше покрай скалите, на места се стесняваше, минаваше през скални арки и беше доста стръмна, но всичките усилия при изкачването си заслужават, защото след около 1 час и половина с почивки пред вас ще се открие спираща дъха гледка към река Искър и цялото дефиле.

Когато стигнахме на върха, пред нас се откри панорама, която не може да се опише с думи. Чувството да видиш едно от най-красивите места в България през птичи поглед е наистина уникално. Планините, „малките“ къщички, река Искър и чудните скални образувания те карат да се чувстваш в едно с природата и за пореден път да оцениш колко чудна и красива е България. Точно по тази причина, недалеч от тук, Иван Вазов се е вдъхновявал и е създавал своите творби, които описват по най-магичния начин българката природа. На него е кръстена и екопътеката над гара Бов, за която ще пишем друг път.

След като запечахме в снимки гледката пред нас, седнахме, за да си починем до паметника, напомнящ за един от тъмните моменти в българската история. Не след дълго, заредени с положителни емоции и с нови сили, потеглихме обратно надолу по пътеката. Слизането ни отне около час с умерен ход.

С това завършваме и днешната ни статия. Без колебание може да кажем, че Лакатнишките скали станаха едно от любимите ни места, които сме посещавали. Приканваме всички от вас, които имат възможност, да посетят този район да го направят! От нас приятен остатък от уикенда и до скоро. 🙂

Please follow and like us:
error

Може да харесате и ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *