Градове и села По света

Travel diary: Еднодневна екскурзия до Пирот, Суковски и Погановски манастир.

Здравейте приятели! Днес ще ви споделим впечатления от кратката ни разходка до съседна Сърбия. Този път решихме да посетим малкото градче Пирот, което се намира само на около 30-тина километра от границата, а на връщане минахме и през два много красиви манастира, за които ще ви разкажем в следващите редове.

Тръгнахме в събота сутринта и се запътихме към Калотина. За да стигнем до Пирот, карахме по стария път за Димитровград и след двайсет и няколко километра пристигнахме. Градчето е малко, но много автентично и симпатично. Успяхме да хванем съботния пазар в центъра на града, на който хората продаваха плодове, зеленчуци, ядки, билки, айвар и най-вече сирена и кашкавали, които самите те са произвели. Цялото предлагане и уживление около нас ни накараха да се потопим изцяло в атмосферата на Пирот.

След като напазарувахме вкусотии, наблизо видяхме малка пекарна, където продаваха понички и мекици. Казва се PEKARSKA RADNJA ŠMEK. Ако имате път през Пирот и сте фен на тестените закуски, непременно опитайте мекиците, които бяха божествени.

Близо до пазара минаваше мостът над река Нишава, през който минахме на отиване и на връщане.

Закусили и насладили се на хубавата гледка, продължихме към Пиротската крепост, в чиято история има и българска следа.

Крепостта се нарича Кале или Момчилов град. Тя представлява средновековна крепост от 14 век, която се смята за дело на Момчил войвода, българин и владетел на Родопите и Беломорието.

Крепостта е служила за отбрана на града от османците, които минавали през него по пътя от Белград до Константинопол. Много голяма част от нея е запазена и може да се разходите спокойно, както и да се снимате на върха на средната кула.

Когато приключихме с множеството снимки на крепостта, се отправихме към Погановския манастир. Той е едно от най-посещаваните места от българи и ние също решихме да го разгледаме.

За да стигнете до него, карате по същия път за Димитровград, малко след като подминете града, има отбивка вляво (ако идвате от България) и вдясно (ако идвате от Пирот), на която пише село Суково, както и Погановски манастир. Продължавайки само направо по пътя, след няколко километра ще стигнете до паркинга.

Манастирът носи името „Св. Йоан Богослов“ и изписването му е приключило през 1945 година. До преди точно 100 години той е бил в пределите на България . Но след сключването на Ньойския мирен договор, той преминава на територията на Сърбия и е част от Нишката епархия. Това, което ни направи най-силно впечатление бе, че стенописите са много добре запазени.

Пейзажът около манастира също е уникално красив. Точно до обителта минава река Ерма, а срещу нас се откри величествена гледка към Влашкото ждрело. За щастие нямаше тълпи от туристи и успяхме да се насладим максимално на тишината и спокойствието, които царяха наоколо. Смятаме, че мястото ще е особено приятно за разходка през по-топлите месеци.

Но тъй като времето беше хладно, решихме да се стоплим и да обядваме в ресторанта до паркинга срещу манастира.

Хапването, разбира се, не ни разочарова. Гурманската плескавица беше много вкусна, но също и толкова люта. За хората, които не са по лютото, препоръчваме вешалиците или пъстървата, които са също доста апетитни.

И така … след хапването на корем се запътихме към последната ни спирка – Суковски манастир „Успение Богородично“.

Не са открити сведения за основаването му, но се смята, че и той е бил част от западните български покрайнини. Смята се, че първият манастир на това място датира от времето на ранното християнство, а в документ от 1019 година се споменава, че е разрушаван многократно по време на турското робство. Манастирът е издигнат отново през 1857 година, като съграждането му е свързано със следната легенда:

На това място се заселили пастирът Вельо и свещеник Йован. Света Богородица се явила няколко пъти в сънищата на Вельо и му заръчала да построи манастир. Двамата със свещеника започнали да копаят основите на манастира, когато намерили икона и кандило (знак за съществуването на предишна обител). Имало обаче проблем, мястото принадлежало на Сали Бей от Пирот. Неговият син Емин решил да разруши християнското място, но в същия момент се схванал и изгубил паметта си. Баща му помолил свещеник Йован да прочете молитва за момчето. След отправената молитва Емин като по чудо оздравял. В знак на благодарност Сали бей издействал специален ферман, който позволявал манастирът да бъде изграден точно на това място.

Така през 1857 г. започнало наново изграждането. В изписването на манастира са участвали няколко народа, като един от тях е бил българският. Свидетелство за това е един от надписите в манастира, който споменава името на Васил Попхристов от самоковската школа.

Храмът отвътре.

Освен с богатата си история, манастирът ни впечатли с трудолюбието на монасите, които отглеждат животни и произвеждат собствени млечни продукти.

След като разгледахме всичко, решихме,че е време да се връщаме към София и така завърши еднодневното ни пътешествие. Надяваме се статията ни да ви е била полезна и да сте научили нещо ново.

Пожелаваме ви успешена седмица и до скоро! 🙂

Please follow and like us:
error

Може да харесате и ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *