Градове и села

Историята на най-старата действаща църква в света.

Здравейте приятели! Както научихте от заглавието, в днешната статия ще ви разкажем за най-старата действаща църква в света на повече от 1700 години, която се намира в центъра на София. Тя носи името „Свети Георги“.

Разположена във вътрешен двор между Президентството и хотел Балкан, ротондата е построена, когато историческият център София е бил резиденция на римските императори Галерий и Константин Велики. Наричан е още „Константинов квартал“. Църквата представлява цилиндрична куполна постройка, изградена върху квадратна основа. Широка е около 10 метра в диаметър и висока около 14 метра. Горната и част е оформена като цилиндър, пробит от осем цилиндрични прозореца. Куполът е разрушаван два пъти. Предполагаемите причини за това са земетресение, тъй като Сердика се намира в сеизмичния район, ерозия, нашествието на вестеготите или хуните, или последствие от обсадата на Сердика на хан Крум.

„Сердика е моят Рим.“ – Император Константин Велики

Строителството на сградата започва в началото на IV век, като бързо придобива култов статут. След сключването на Миланския едикт през 313 г., с който императорът обявява християнството за развноправна религия в Римската империя, църквата-ротонда е превърната в баптистерий заради масовите християнски покръствания. Нейното изграждане е по времето на разцвета на античния град Сердика, който е бил един от най-важните римски центрове на балканския полуостров. Това е било и времето, когато Константин Велики е трябвало да избира между нея, Византион и Никомедия за столица на новата Римска империя. През VI век, при управлението на Юстиниан I Велики, ротондата от баптистерий е била превърната в църква. Предполага се, че от същото време носи името на Свети Георги, загинал при гоненията в Мала Азия през III век.

Като действащ храм, ротондата се споменава от Владислав Граматик в разказа му за пренасянето на мощите на Св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 г. Тук те са били изложени за поклонение в продължение на шест дни. След това, по времето на султан Салим I, тя е превърната в джамия, наречена „Гюл-джамаси“. Стенописите били заличени с бяла мазилка и украсени с растителни мотиви. Интересен факт е, че са запазени 5 слоя стенописи от различни епохи.

След Освобождението на България от османско робство, тя е била изоставена и занемарена. Едва след смъртта на княз Александър I Батенберг, църквата е пригодена за временен мавзолей, в който се съхраняват тленните му останки преди да бъдат преместени в специално построения за него мавзолей на бул. Васил Левски през 1898 г.

Това беше историята на един от най-значителните паметници на София. Надяваме се статията да ви е харесала. Пожелаваме ви лек ден и весел празник! До скоро! 🙂

Please follow and like us:
error

Може да харесате и ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *